Хората се различават помежду си повече, отколкото се предполагаше досега, установиха британски и американски учени. Според тях всеки от нас притежава не само два набора гени - от майка си и баща си, но и доста други генни копия, чийто произход е неясен.
Всеки от нас наследява не само гени от родителите си, но и "паразитни" гени, чийто произход засега е неизвестен
В учебниците по биология пише, че при всички хора генната "книга" (генният комплект) е с еднаква "дебелина". Според учените единствената разлика между някои индивиди хомо сапиенс е, че буквите (гените) на някои "страници" са подредени по друг начин
Специалисти от 13 английски и американски университети и научни центрове обаче разбиха на пух и прах това твърдение. Те откриха, че всяко човешко същество разполага с уникална генна карта - нейната неповторимост се дължи на "букви", чийто произход засега не е известен на науката. До този момент биолозите не са наясно с още една особеност: защо определени комбинации от гени се повтарят, а други - не. Те дори не знаят точно кои наследствени елементи участват в процеса copy-paste.
"Нашето откритие може да обясни предразполо-жението на някои хора към тежки наследствени заболявания", казва проф.Джеймс Лапски от Медицинския колеж "Бейлър" в Хюстън, ръководител на изследователския екип от САЩ. Той е уверен, че предстои тотална ревизия на досегашните ни представи за човешкия геном.
Сергей Никифоров, зам.-директор на московската научна лаборатория "Генетика-XXI", е съгласен с него: "Това, което установиха британските и американските колеги, е сериозен удар по общоприетата теория за наследствеността, в чиято основа е аксиомата, че едната половина от гените на всеки човек е получена от майката, а другата - от бащата".
Ако резултатите от англо-американските експерименти се потвърдят
глави от учебниците по биология трябва да се пренапишат
В случай, че изследователите са на прав път, човечеството ще се научи да лекува споменатите тежки наследствени болести.
Откритието на интернационалния екип е като манна небесна за поддръжниците на спорната (засега) теория за панспермията, според която реещи се във Вселената зародиши на живота - спори, микроорганизми и др. - попадат на повърхността на дадено космическо тяло и ако условията там са подходящи, започват да се развиват и размножават. Ролята на сеяча играят метеоритите, астероидите, кометите и др. При стълкновение с обект, разположен на пътя им, част от химичните съединения, съдържащи се в тях, се прехвърлят в него. Това е сценарият на ударната панспермия
Има още един вид панспермия - управлявана (насочена), при която ембрионите на живота целенасочено се пренасят на определено космическо тяло. Кой и защо ги "подхвърля"? "Подхвърлянето" се извършва от извънземни с цел продължение на живота във Вселената, твърдят апологетите на тази теория.
Представете си следното. Преди няколко милиарда години в някакъв район на галактиката ни (или пък в друга галактика) съществува високоразвита цивилизация. Поради сериозна опасност тя е заплашена от изчезване и търси начин за спасение на местни форми на живот. Извънземните натоварват космически кораби с контейнери, в които има различни видове микроорганизми, понасящи продължително замразяване, и ги изстрелват към други планети.
Възможно е една от тези планети да е Земята. Вселенските пътешественици кацат тук и намират добри условия за развитие. След много, много векове от тях произлизат изключително сложните биологични структури, включително хомо сапиенс.
Доста специалисти обявяват теорията за панспермията за пълен абсурд, други пък я слагат в графата "научна фантастика" Тя обаче има и много привърженици, сред които са англичанинът Франсис Крик (лауреат на Нобелова награда през 1962 г. за откриването на строежа на ДНК) и американецът Лесли Оргел. Преди няколко десетилетия те написаха знаменитата статия "Управляваната панспермия". В статията се подчертава, че "... животът на Земята е продукт на транспорт от страна на друга развита цивилизация, съществувала 4 милиарда години преди нашата".
Върл привърженик на идеята за космическото засяване е и бившият директор на Института по астрофизика в Кеймбридж сър Фред Хойл, вече покойник. Според него "... вън от всякакво съмнение е, че животът не е възникнал на Земята а извън нея; тук той се е появил чрез фрагменти и микроскопични ядра на вещества, които се комбинирали на планетата ни и поставили началото на хилядите форми на живот". Хойл пояснява, че "...преди 4 млрд. години принуденият да бяга в друга част на Вселената направляващ разум се опитал да се възстанови парче по парче, изхождайки от съвсем малки частици ДНК и от материалите, които е имал на разположение".
По всяка вероятност тъкмо тези съвсем малки частици ДНК, тъкмо тези подръчни материали са причината за нееднаквостта на някои страници в генната "книга" на различни хора.
Това обаче подлежи на доказване. Очакваме следващите експерименти на англо-американския изследователски екип.
