Една от най-интересните тайни на Космогонията е загадката на Големия Взрив. От неговото появяване се брои възрастта на Вселената, която се изчислява на 13-15 милиарда години. Лауреатът на Нобелова награда Леон Ледерман казва:" Убедени сме,макар и да не сме в състояние да го кажем, че съществува само една поредица от събития, която, ако се преиграе в обратна посока,може да доведе поради природните закони,валидни в нашата наблюдаема Вселена,до "началото" и "преди" нейната сингулярност. Законите на Природата трябва да са съществували още "преди", за да може "началото" да се случи. Говорим, вярваме в това, ала можем ли да го докажем?Не.Ами какво да кажем преди да започне времето?"

Откриват се допълнителни доказателства за избухването на Големия взрив. Това е Реликтовото лъчение, идващо от всяка точка на вселената.

Законът на Хабъл е най-мощното доказателство за избухването на Големия Взрив. Червеното отместване на светлината в спектъра, идваща от далечни галактики, показва, че те се разбягват от нас с фантастично голяма скорост. Всички изводи и закони ни показват, че колкото една частичка или възел от енергия(все едно и също е)е по-малка,толкова нейната собствена енергия е по-голяма. Долната таблица показва каква енергия е необходима, за да бъдат разбити структурите на вече известни елементарни частички

Заб.1 - Бозонът на поле Х не е още открит, но по косвени признаци се смята, че той съществува.

заб.2 - Един електрон волт енергия е енергията, която е необходима на един електрон, за да премине от отрицателен полюс на положителния, когато напражението между тях е един волт. Големи или малки са тези взаимодействия? Ами съдете само: щом твърдата материя,наречена вещество, от която сме създадени и ние хората, е така устойчива, се състои от атоми и молекули, има енергия на свързване само 1,0 eV, то не е трудно да си представим каква е огромната "твърдост" на останалите частички, посочени в таблицата, както и онези, които още не са открити.

Никой не отрича, че преди Големия Взрив и след него са съществували и съществуват закони,благодарение на които се крепи Вселената. Приема се, че това е вярно, защото част то тях са открити. Доказано е, че ги има и благодарение на тях физиците стигнаха твърде далече в изучаването на макро и микрокосмоса. Ето някои от тях:

Законът на Макс Планк за топлинното излъчване.

Уравнение на Айнщайн за полевата същност на материята,която свързва геометрията на пространството с времето и гравитацията. Пространството пък от друга страна е свързано с онова нещо,наречено енергия и което,за изненада на средношколците,още не се знае какво е , така както още не е изяснена същността на електрона. Това обаче не ни пречи да ползваме електрическата енергия в бита и в индустрията. Нещо подобно е и с гравитацията; Айнщайн твърди, че тя се поражда от огромните маси вещество, което изкривява пространството, но то е все едно и също да твърдим, че в един терариум има питон, който никога не сме видели,щом като преди това поставения там заек вече го няма. С две думи: ЗНАЕ СЕ ЧЕ ИМА НЕЩО, но какво е то и дали наистина се поражда от някакви виртуални частички,наречени гравитрони, си нямаме и понятие

Принципът на Паули. Този закон е открит от Волфган Паули, австийски учен, през 1924 и гласи: В едно състояние може да има не повече от два електрона. Благодарение на него се обясняват закономерностите в Менделеевата таблица за химическите елементи. Оказва се, че това важи и за всяка друга елементарна частичка. Ако той съществуваше, веществото щеше да представлява желеподобна маса.

Принципът на Хайзенберг за неопределеността, отркит през 1926г. гласи: Не е възможно да измерим с произволно голяма точност едновременно скоростта и местоположението на една частичка. Ако измерим точно едното, не можем да знаем точно другата стойност и обратното. И нищо не е в състояние да промени това положение във веществото. Това е фундаментален закон.

Когато Айнщайн научил за него побеснял, не може едно нещо в един и същ момент да мъде хем така, хем иначе. Може би тогава е казал знаменития си израз: "Бог не си играе на зарове". До края на живота си този голям учен не приел принципа на неопределеността. Но други учени го приели и благодарение на това била довършена Квантовата теория на полето и продължили изследванията на материята.

Пси - функцията на Шрьодингер, наречена още Уравнение на вълновата механика. Дава всичко,което можем да узнаем за електрона. Оказало се, че тя може да се приложи не само за електрона, но и за атомите, молекулите,протоните,неутроните, че дори и за други "групирани обекти", като например ония дребосъци,от които са съставени протоните, наречени кварки, и които все още никой не видял.

Физиците били очаровани от уравнението и наистина имало защо. Това било диференциално уравнение, даващо верни резултати, образно казано, при всякакви обстоятелства. До 1960г. били публикувани около 100 000 научни статии, основаващи се на приложението на Пси-функцията на Шрьодингер. Уравнението на вълновата механика потвърдило Принципа на неопределеността на Хайзенберг. така че, непризнавайки го Айнщайн затънал окончателно в собствените си интерпретации за същността на материята.